Всички богати някога са били много по-бедни. Толкова бедни, че самите те се смятали за бедни. И бидейки бедни, отгледали в себе си една много вредна мисъл: „Всичките ми нещастия произлизат от това, че съм беден. Не ме обичат и не ме уважават, защото съм беден!“
Ръководени от тази мисъл, те решават коренно да променят съдбата си и да станат състоятелни богаташи. Поне в рамките на собственото си село. Накрая, когато получат своите удобства и се откъснат от хладилника, пълен с деликатеси, се оглеждат и в търсене на хора, които ги следят с любов и уважение. Но, уви, такива няма.
И тогава богатият човек, вече преживял солидната половина от живота си, разбира как са го подвели. Как са го подвели онези, които му шепнеха в ушите: „Изкарвай пари!“
По-рано не са обичали този човек, но той с леко сърце предполагал: „Това е, защото съм беден! Но аз ще изкарам много пари, тогава ще ме обикнат!“
Сега има многото пари. И какво? Както и преди никой не го обича, никой не го уважава. Той вижда това, не е сляп.
Той, наивникът, си е мислел, че презират неговите обикновени дрехи, апартамента, таратайката му… Но сега е ясно, презират самия него. Притчата за Настрани Ходжа илюстрира цветисто подобна ситуация.
Веднъж Ходжата отишъл на сватба в стар, износен халат и не го пуснали. Тогава той си отишъл вкъщи и се преоблякъл в нов, богато извезан халат. Настанили го на почетно място, започнали да му наливат напитки и да му слагат ястия. Но тъжният Ходжа седял, без да се докосва до нищо, и повтарял, смеейки се невесело:
„Яж, яж, мой халате“.
Това, което в притчата отнело на Ходжата половин час – да отиде вкъщи и да се преоблече, на нас, хората, живеещи реален живот, понякога ни отнема половин живот. Половин живот, за да се „преоблечем“ и да узнаем истината – ще угощават не тебе, а твоя имидж. Тук ти съвсем не си нужен на никого.
Сега ще изкажа бунтовна мисъл.
Ние страдаме не защото нямаме пари. Страдаме, защото нямаме достатъчно любов и уважение от заобикалящите ни хора, които са ни скъпи. Освен това предполагаме, че можем да купим тяхната любов и уважение с пари, като променим своя социален статус.
Но Наина все пак ще изрече своето безмилостно: „Аз не те обичам, геройо…“. Наина, тя си е такава…
Поставете пред себе си честния въпрос: На вас лично за какво са ви парите? За да ви гледат хората в устата ли? Тогава идете при стоматолога.
Искате ли хората да ви обичат и уважават? Бързайте да правите добро. За това дори не е задължително да усвоите героичната професия на офицер от службата МЧС.
А когато хората ви обикнат, благодарение на усилията на вашата душа, и когато изкарате пари за нещо, което се продава за пари (а вие непременно ще ги изкарате), ще бъдете щастливи богаташи, именно такива, за каквито не ставаше дума в тази статия.
Източник: Елена Назаренко, live-and-learn.ru