По наши проучвания за 2009 г. около 1500-2000 българи са предприели круиз ваканции. За 2010 г. очакваме тези пасажери да бъдат минимум 2500. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Илиян Иванов, акредитиран круиз експерт към Българското круиз общество (БКО). По думите му съществуват различни круиз линии с различно ниво на комфорта на техните кораби. „Има круиз линии с доста ограничен комфорт, по-малки каюти, по-малки общи площи на борда, които са предназначени за по-масовите туристи. Има и по-луксозни круиз линии, имаме и круиз линии, чиито кораби са направени само от апартаменти. Луксът там е възможно най-големият, който може да се постигне на вода – с прекрасна кухня, обслужване едно към едно между обслужващ персонал и брой пасажери. Има много голяма вариация в цените по отношение на предлагането. Влияние върху цената оказват и дестинациите, докъдето се пътува”, заяви Иванов. Той посочи, че продължителността също е важен елемент, формиращ цената. „Традиционният круиз е 7-10-дневен, като в цената се включва самият круиз, транспортирането, настаняването в избрания тип каюта. Включва се изцяло изхранването, някои от напитките и забавленията на борда. Обикновено в цената не са включени бакшишите, някои напитки като по-скъпи вина или по-скъп марков алкохол. В цената не е включено и храненето в някои специализирани ресторанти на борда, както и допълнителни услуги като фризьорски салон, спа услуги. Не се включва и посещението на някое музикално шоу в театъра на борда. Колкото една круиз линия е по-луксозна, се включват повече неща без допълнително да се извършват плащания на борда”, коментира Иванов.
Той посочи, че няма круизи, които започват от България, и в близко бъдеще няма и да има. „В България няма изградена туристическа инфраструктура за приемане на такива големи лайнери. Има някои български пристанища, където се отбиват някои круиз линии. За по няколко часа спира корабът, за да могат туристите да слязат на българския бряг и да разгледат Бургас, Варна, Несебър. Няма кораби, които да тръгват от България и предполагам, че няма и да има, защото говорим за пазар. Когато пазарът е слаб в дадена точка, няма смисъл да позиционираш кораб, защото е безсмислено той да тръгва оттам”, смята Иванов.
Той отбеляза, че световен план най-предпочитаните дестинации са около Америка – Източния и Западния бряг на Америка. „Ако говорим кои са най-предпочитаните дестинации от българи – това са по-близките дестинации като Средиземно и Балтийско море. Това са местата, които географски са най-близо до България, докъдето имаме полети на нискотарифни авиокомпании и докъдето се стига лесно, бързо и евтино. Затова по-голяма част се ориентират, особено през летните месеци, в круизи по Средиземноморието и балтийските столици”, добави Илиян Иванов.
Той посочи, че няма круизи, които започват от България, и в близко бъдеще няма и да има. „В България няма изградена туристическа инфраструктура за приемане на такива големи лайнери. Има някои български пристанища, където се отбиват някои круиз линии. За по няколко часа спира корабът, за да могат туристите да слязат на българския бряг и да разгледат Бургас, Варна, Несебър. Няма кораби, които да тръгват от България и предполагам, че няма и да има, защото говорим за пазар. Когато пазарът е слаб в дадена точка, няма смисъл да позиционираш кораб, защото е безсмислено той да тръгва оттам”, смята Иванов.
Той отбеляза, че световен план най-предпочитаните дестинации са около Америка – Източния и Западния бряг на Америка. „Ако говорим кои са най-предпочитаните дестинации от българи – това са по-близките дестинации като Средиземно и Балтийско море. Това са местата, които географски са най-близо до България, докъдето имаме полети на нискотарифни авиокомпании и докъдето се стига лесно, бързо и евтино. Затова по-голяма част се ориентират, особено през летните месеци, в круизи по Средиземноморието и балтийските столици”, добави Илиян Иванов.